Тиквени семки

Тиквените семки съдържат Омега -3 и Омега - 6 мастни киселини, фитостероли, витамини А, Е, В-група, желязо, цинк, магнезий, селен и калий. Коктейлът от полезни вещества се допълва от аминокиселината Л-трипофан и рядката съставка делта-7-стерин. Но най-интересното е как те действат на човешкия организъм.

Незаменимите Омега-3-мастни киселини са известни със своето противовъзпалително, имуностимулиращо и противостарещо действие. Установено е и,че пречат на развитието на туморите, особено тези на гърдата и дебелото черво. Затова трябва да присъстват в менюто ни ежедневно, за да се предпазим от сърдечно-съдови, възпалителни и злокачествени заболявания. Тиквените семки са едни от малкото храни, които съдържат Омега-3 мастни киселини наред с лененото семе, ореховите ядки, морската храна и руколата.

Витамините А и Е, селенът и цинкът са силни антиоксиданти – предпазват организма от стареене, дегеративни заболявания и поддържат хормоналния баланс. Освен това намаляват холестерола в кръвта и така предпазват от артеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Не на последно място тези витамини и антиоксиданти се отразяват прекрасно на състоянието на кожата и косата.

Любопитна съставка е аминокиселината Л-трипофан, която заедно с магнезият, подобрява настроението и съня. Тя ни е особено необходима през този сезон, когато не на шега сме заплашени от есенна депресия.

Най-тайнствената съставка от полезния коктеил в тиквените семки е делта-7-стерина. Това вещество е изключително важно за мъжете в зряла възраст, тъй като подтиска действието на ензима, виновен за оплешивяването и заболяванията на простата (5-алфа редуктаза). Става дума за превръщането на тестостерона в дехидротестостерон, които се отлага в простатната жлеза, карайки я да нараства, и в скапла, където унищожава космените фоликули.

Същият ензим обаче може да причини проблеми и в женския организъм, в които също се произвежда тестостерон, макар и в по-малки количества. Признаци на свръхактивност на 5-алфа редуктазата са прекомерното омазняване на кожата и косата, употито акне, окосмяване, перманентно изтъняване и оредяване на косата. За тези жени редовната консумация на 50-100 гр. тиквени семки дневно е ефективно решение на козметичните проблеми, без да е необходима намесата на хормонални препарати.

Всички тези полезни вещества се намират в най-концентрирана форма в маслото от тиквени семки. То е зеленикаво на цвят, но изключително вкусно. Най-добре е да се използва сурово като добавка към салати. Малко известна е, че тиквеното масло парализира чревните паразити и благодарение на него могат ефективно да се отсранят от тялото. В този случаи обаче малко след приема на маслото (2-3 супени лъжици), трябва да се вземе слабително. В противен случаи паразитите до няколко часа ще възстановят активността си.

Редовното похапване на тиквени семки или олио е отлична профилактика и срещу образуване на бъбречни камъни и инфекции на пикочните пътища, например цистит. Дори само това е достатъчно, за да не смятаме вече тиквените семки за отпадък, а да погледнем на тях с друго око – като на лечебна храна.

Зеленчукопроизводство - технологии за отглеждане на зеленчуци

Технология за отглеждане на тикви

Тиквата спада към групата на така наречените плодови зеленчуци, тъй като се отглежда заради плода. Както при повечето културни растения, така и при тиквата в зависимост от сорта съществува голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете. Зелените тиквички (употребявани за готвене) са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част, докато тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. Семената също са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви; плоски или елипсовидни. Има и такива без люспа.
Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност тя е много близо до картофите . В зрелите плодове от най-качественитe сортове тикви се съдържат малко белтъчини и мазнини и до 10 на сто захари (главно захароза и гликоза). Останалите 90 на сто от плода са вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват. От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий. Високо е съдържанието на витамин С - 15 мг в 100 грама, каротин - 2 мг, В1 В2 и РР. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея.Така наречените мускатови тикви съдържат по-голямо количество каротин дори от морковите. Калиевите соли в сравнение с натриевите са в съотношение 675 към 1, което превръща тиквата в много подходяща храна при бъбречни и сърдечносъдови заболявания , за които са характерни отоци. Тъй като има ниска киселинност и нежната целулоза, тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт. В диетичното хранене тиквата се прилага, защото има леко слабително действие. Доста мощен диуретик е. Съдържа и голямо количество пектин. Това помага за изчистване на дебелото черво и за намаляване нивото на холестерина. Тиквите са много полезни при възстановяване на организма след прекарани тежки заболявания.

Земеделие - Зеленчукопроизводство

Подготовка на почвата за отглеждане на тикви
За отглеждане на тиквите се избират добре огрявани от слънцето и защитени от ветровете места с дълбоки, структурни, богати на хранителни вещества почви. Обработката на почвата зависи от предшественика.
При житни или други култури, които освобождават рано площта се извършва през есента дълбока оран на 30-35 см. Оранта се предшества от дискуване, за да се унищожи плевената растителност, с дълбоката оран се внасят оборския тор, фосфорните и калиевите торове. Тиквите реагират много добре на продълбочабане (разрохкване) на почвата на 40-45 см.
Напролет обработката трябва да създаде добър топлинен и въздушно-газов режим в почвата. За целта почвата се култивира 1-2 пъти на дълбочина 12-14 см без обръщане на почвения пласт, като се внасят по 25-30 кг амониева селитра на декар.
Сеитба на тиквите
Засяването се извършва, когато температурата на почвата на дълбочина 10 см достигне най-малко 13.7°С. При това се вземат предвид и възможностите за падане на късни пролетни слани, така че растенията да поникнат след като опасността от тях е преминала. За Южна България това обикновено е втората десетдневка на април, а за Северна България - между 20 и 25 април. За някои по-хладни райони в края на април. Мястото се маркира на разстояние 2х2 м или 3х1 м и се засява гнездово. Гнездата се правят с помощта на мотика, като се накопават с размери 40-50 см . Самото гнездо се издига от едната страна над повърхността на почвата, като се следи лицето на гнездото да е обърнато към юг, за да се огрява по-добре от слънцето. След накопаването на гнездата върху всяко едно се хвърля по 1-2 лопати (2-3 кг) добре угнил оборски тор. Това е много необходимо, за да може по този начин тора да задържа влагата и най-вече да поддържа повърхността винаги рохкава. Във всяко гнездо се засяват по 5-6 семена във форма на кръг на дълбочина 3-4 см. За да се осигури по-бързо и дружно поникване на тиквите се практикува рътене на семената. Рътенето се състои в предварително накисване на семената в продължение на 10-12 часа в хладка вода 28-30°С. На големи площи сеитбата на тиквите се извършва със зеленчукови сеялки. За декар са необходими 300-500 г семена. По-добри резултати дава т.нар. етажна сеитба, при която част от семената (около половината) се засяват по-плитко или по-дълбоко.
Грижи след сеитбата
Грижи след сеитбата за отглеждане на тиквите се състоят в редовна обработка на почвата, борба с плевелната растителност, поливане, подхранване и др.
Първото окопаване на тиквите се извършва след образуване на първия същински лист. Второто окопаване се прави преди растенията да са развили напълно странични разклонения и да се покрие почвената повърхност. Тогава се оформя профила с оглед на гравитачното поливане, без да се заливат растенията. Когато растенията образуват 2-3 същински лист, те се прореждат, като се оставя по 1 растение в гнездо.
Тиквите се отглеждат при неполивни условия поради мощно развитата си коренова система и способността й да използва влагата от по-долните почвени слоеве. При продължителни и екстремни засушавания се тиквите се поливат най-малко 2-3 пъти, при норма 40-50 м3 вода на декар. Последната поливка на тиквите се прави до началото на образуване на завръз с диаметър 10-12 см.
През вегетацията се води борба срещу листните въшки и брашнестата мана.
Прибиране и добив
Продукцията се прибира към края на септември, след като листата започнат да прегарят, но преди да започнат есенните дъждове, с което се избягва вторичната вегетация. Обраните и сортирани плодове се използват за консумация след 20-25 дневно лагеруване, при което се подобрява качеството и съхраняемостта им.
Беритбата на тикви е ръчна. На големи площи представлява интерес прибирането чрез използване на транспортни ленти и машини. Откъснатите плодове се оставят pродължително време на слънце или под навеси за лагеруване. Тиквите издържат без повреди понижаване на температурата до -4, -5°С.
От декар средно се получава 3-4 тона продукция. По-високодобивна е Бялата тиква, от която понякога се получават до 6-8 тона от декар.

11 ползи на тиквените семки

• Олиото, което се съдържа в тиквените семки, поддържа мембраната на клетките, което ги прави по-устойчиви и като цяло повишава защитните сили на организма. Ето защо тиквените семки могат да се използват като средство за поддържане на имунитета и профилактика на заболявания, особено в сезона на грипа, както и при други бактериални и вирусни инфекции.
• Освен чрез хапване на семки този ефект може да се постигне чрез използване на олио от тиквено семе, получено чрез студено пресиране. Тази технология запазва биологично активните вещества, съдържащи се в тиквените семки.
• Тиквените семки и особено олиото от тях може да се използва при профилактика на простатит, аденом на простатата и намалено полово влечение при мъжа. В тези случаи се препоръчва по 1 чаена лъжичка от олиото три пъти дневно. Олиото се използва и за масаж на простатата.
• Тиквените семки стимулират кръвоносната, храносмилателната, репродуктивната, опорно-двигателната система и подпомагат доброто зрение. Този ефект се дължи на богатия комплекс от витамини, минерали и други полезни вещества, които съдържат. Те са богати на цинк, витамин С, витамини от В групата, калциеви, калиеви, магнезиеви, фосфорни соли и други.
• Полезните вещества в тиквените семки подхранват мозъка и стимулират функциите му. Препоръчват се при усилена умствена дейност, по време на обучение. Полезни са и за хората от третата възраст.
• Тиквените семки са едно от най-добрите и безвредни средства срещу чревни паразити. Те за разлика от другите средства не съдържат токсични вещества и нямат странични ефекти. Срещу глисти е необходимо на гладно да се приемат смесени с мед 75 г обелени семки за 3-4-годишни, 150 г за 10-годишни деца и 250-300 г за възрастни. Подобен ефект се постига и при редовната им консумация.
• Олиото от тиквените семки има силно жлъчогонно и леко слабително действие. Полезно е при жлъчнокаменна болест и за нормализиране състава на жлъчния сок и обмяната на веществата. Може да се приема и при цироза и честа употреба на алкохол.
• Тиквените семки са полезни за физически слабите хора.
• Маслото е полезно при суха кашлица и суха лигавица на носа. Препоръчва се и при възпалителни заболявания на леките дробове и дихателните пътища, включително и катаракта, както и при стоматит и парадонтоза.
• Намалява болките и паренето при цистит – необходимо е да се приема като поддържаща терапия вътрешно по 5-10 капки олио три пъти на ден в продължение на 4 седмици.
• Може да се използва в профилактиката срещу атеросклероза и хиперлипедимия.
• Нанесено върху кожни изяви при дерматит, екзема, псориазис, както и при изгаряне, спомага бързото възстановяване на кожата.

ЕТ "Джили Сой" Джихангир Ибрям © 2013, Всички права запазени.